ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ
Обн. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 1987г., изм. ДВ. бр.65 от 9 Август 1991г., изм. ДВ. бр.102 от 13 Декември 1994г., изм. ДВ. бр.78 от 30 Септември 2005г.
Раздел I.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ НА РАБОТНИЦИТЕ
Чл. 1. Задължителните предварителни медицински прегледи се извършват с цел да се даде преценка за годността на лицата с оглед на здравословното им състояние да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), за която кандидатствуват, вписана в картата за предварителен медицински преглед (приложение № 1).
Чл. 2. (1) На задължителен предварителен медицински преглед подлежат:
1. лицата, които постъпват на работа за първи път;
2. лицата, които преминават на друга работа в същото или в друго предприятие, която е свързана с вредни фактори и с риск от професионални увреждания;
3. лицата, прекратили трудовите си правоотношения за повече от три месеца.
(2) Постъпващите на работа в производствата и професиите, посочени в Списъка на производствата и професиите, при които са задължителни предварителни и периодични профилактични медицински прегледи на работещите с вредности и срокове за провеждането им (приложение № 2), подлежат на предварителен медицински преглед от лекари-специалисти съгласно Списъка на лекарите-специалисти, участвуващи при провеждането на предварителните и периодичните прегледи на работещите с вредности и на необходимите изследвания (приложение № 3).
(3) Лицата, ненавършили 18-годишна възраст, подлежат на комплексен предварителен медицински преглед от терапевт, невролог, хирург, оториноларинголог и офталмолог. Заключение за постъпването им на работа се дава при установяване на добро физическо развитие и здравословно състояние, което позволява изпълнението на професията (длъжността, производствената дейност), за която кандидатствуват, без риск за тяхното здраве.
(4) Лицата, ненавършили 18-годишна възраст, не се допускат на вредни, тежки и опасни работи, които са забранени за лица от 16 до 18 години съгласно чл. 304 от Кодекса на труда (КТ).
Чл. 3. (1) Предварителните медицински прегледи на лицата, постъпващи на работа, се извършват от лекаря по месторабота (цеховия лекар) и специалистите от лечебно-профилактичните заведения, обслужващи предприятията по месторабота.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 65 от 1991 г.) Когато предприятието не се обслужва от лечебно-профилактично заведение по месторабота, предварителните медицински прегледи се извършват от участъковите терапевти и специалистите от лечебно-профилактичните заведения по местоживеене на лицата или от медицинските специалисти, работещи в частни и кооперативни здравни заведения.
(3) При липса на необходими специалисти и на възможности за извършване на някои клинични и параклинични изследвания, лицата се насочват за изследване по установения ред към съответните многопрофилни или специализирани лечебно-профилактични заведения.
(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 1994 г., отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 4. (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) При явяване на предварителен медицински преглед в същото населено място кандидатите са длъжни да представят личен паспорт, карта за предварителен медицински преглед (приложение № 1), получена от съответното предприятие, и личните си амбулаторни карти. Здравните досиета се предават на лицата в запечатан и подпечатан плик, а се връщат служебно на съответните здравни заведения и служби.
(2) (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
(3) Картите за предварителен медицински преглед се набавят за сметка на предприятията. Службите “Личен състав” попълват паспортната част, като вписват задължително конкретната професия (длъжност, производствена дейност), за която лицето кандидатствува. Основните вредности, с които то ще бъде в контакт, се вписват от отделите (службите) по охрана на труда. Картите се подписват от завеждащ “Личен състав” и от завеждащ отдел (служба) “Охрана на труда”.
(4) (Нова – ДВ, бр. 102 от 1994 г., отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 5. (1) Резултатите от извършените прегледи и изследвания се нанасят в картата за предварителен медицински преглед и в личната амбулаторна карта на лицето.
(2) Заключението за годността на лицето да изпълнява посочената професия (длъжност, производствена дейност) се оформя от лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите (цеховия лекар или участъковия лекар-терапевт, обслужващ предприятието), а ако няма такъв – от участъковия терапевт по местоживеене въз основа на данните от прегледа, становището на всеки от съответните специалисти за възможностите на кандидата да изпълнява посочената професия (длъжност, производствена дейност) и в съответствие със Списъка на медицинските противопоказания за постъпване на работа в производства и професии с вредни за здравето условия и фактори (приложение № 4). След вписване на заключението картата за предварителен медицински преглед се предава на лицето.
(3) (Нова – ДВ, бр. 65 от 1991 г.) Когато предварителният медицински преглед се извършва в частни или кооперативни здравни заведения, заключението се оформя от терапевт.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 65 от 1991 г.) За ненавършилите 18-годишна възраст заключението по ал. 2 се дава от лекарската консултативна комисия (ЛКК).
(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 65 от 1991 г.) При наличие на органично психотично състояние, друга психоза, психопатия, невроза, наркомания и епилепсия заключението по ал. 2 се дава въз основа на специализирана преценка от районната психиатрична диспансерна служба (диспансер, отделение, кабинет).
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Недоволните от заключението на лекаря относно годността им да изпълняват професията, за която кандидатствуват, могат да го обжалват пред съответната ЛКК; недоволните от заключението на ЛКК да го обжалват пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК), а недоволните от решението на ТЕЛК – да го обжалват пред централната трудово-експертна лекарска комисия (ЦТЕЛК).
(2) (Нова – ДВ, бр. 102 от 1994 г., отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 7. Лицата с хронични заболявания, на които е призната годност да изпълняват определена професия (длъжност, производствена дейност), се диспансеризират по месторабота. В случай че не бъдат настанени на работа или организацията не се обслужва от здравно заведение по месторабота, те се диспансеризират от участъковите терапевти по местоживеене.
Раздел II.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПЕРИОДИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ НА РАБОТНИЦИТЕ
Чл. 8. Задължителните периодични медицински прегледи на работниците се извършват с оглед диагностициране на ранните форми на заболяванията и разкриване на рисковите фактори за възникването на масово разпространените и на социалнозначимите болести. Тези прегледи включват елементите, посочени в приложение № 5.
Чл. 9. (1) На задължителни периодични медицински прегледи подлежат всички работници през цялото времетраене на трудовата им дейност, както следва:
1. до 18-годишна възраст – ежегодно;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) от 18- до 40-годишна възраст – един път на пет години;
3. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) над 40-годишна възраст – един път на 3 години.
(2) (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Чл. 10. Работещите в контакт с производствени вредности подлежат на задължителни периодични медицински прегледи и по реда на раздел III.
Чл. 11. В предприятията, които имат медицинско обслужване по месторабота, задължителните периодични медицински прегледи се организират, както следва:
1. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) работодателите ежегодно до 30 ноември уточняват контингентите, подлежащи на преглед през следващата година. Служба “Личен състав” на предприятието изготвя списъци на подлежащите, съдържащи трите им имена, възрастта и професията на всеки от тях, и ги предоставя на лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите;
2. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) лекарят, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите, съгласувано с работодателя до края на предшествуващата година съставя годишен план за провеждането на прегледите по производствени колективи, включващ подлежащите контингенти, датата, часа и мястото на провеждане на прегледите. Препис от плана се предоставя на работодателя;
3. прегледите се извършват от лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите, в здравната служба или във временно организирани за тази цел помещения в предприятието;
4. когато прегледите се извършват в предприятието, те могат да бъдат провеждани и в работното време на работниците;
5. лекарят, извършил периодичните медицински прегледи, изпраща лицата, които имат нужда от допълнителни консултации или изследвания, в съответните кабинети или диагностични звена на здравното заведение, обслужващо предприятието. Диагностичното изясняване на всички прегледани следва да бъде завършено най-късно в едномесечен срок от извършването на прегледа им;
6. лекарят, извършил периодичните медицински прегледи, в едномесечен срок след приключването на диагностичното изясняване на прегледаните работници, изготвя анализ на резултатите от прегледа. В анализа се включват следните данни:
а) брой на подлежащите на преглед работници и брой на прегледаните работници, включително и в процент спрямо първите;
б) брой и процент на работниците със заболявания;
в) брой и процент на работниците с новооткрити заболявания;
г) брой и процент на работниците, изложени на въздействието на рискови фактори за възникване на социалнозначими заболявания съгласно приложение № 5;
д) структура на регистрираните общи и професионални заболявания;
е) структура на рисковите фактори – за целия контингент, за лицата със заболявания и за лицата без такива заболявания;
ж) изводи, произтичащи от резултатите от задължителния периодичен медицински преглед, и препоръки за подобряване на здравното състояние на работниците;
7. (изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) анализът по т. 6 се представя на главния (зам.-главния) лекар на лечебно-профилактичното заведение, обслужващо предприятието, и на работодателя.
Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Когато предприятието няма медицинско обслужване по месторабота, прегледите се организират съгласно изискванията на чл. 11 и се извършват по договор с държавно, общинско, частно или кооперативно здравно заведение.
(2) Доверените лекари в лечебно-профилактичните заведения изпълняват задълженията на цехови лекари, като прегледите на здравните работници се извършват по реда на чл. 11.
Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) Здравните заведения, в които има отделения за масови профилактични освидетелствувания (ОМПО), се използуват максимално при провеждане на задължителните периодични медицински прегледи. Задълженията на лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите по чл. 11, се запазват. В съдържанието на прегледа от ОМПО се включват всички елементи на основния периодичен медицински преглед съгласно приложение № 5.
Чл. 14. (1) Работниците, преминали на задължителен периодичен медицински преглед, се диспансеризират в съответната диспансерна група.
(2) Диспансерното наблюдение на работниците се провежда:
1. от цеховия лекар (завеждащ единния терапевтичен участък с предприятие), обслужващ предприятието по месторабота;
2. от участъковия терапевт по местоживеене, когато предприятието няма медицинско обслужване по месторабота.
(3) (Нова – ДВ, бр. 102 от 1994 г., отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 15. Резултатите от задължителните периодични медицински прегледи се нанасят в допълнителен лист (приложение № 7) към личната амбулаторна карта, който се прикрепя към нея.
Чл. 16. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) Работодателите съвместно със здравните работници, разработили анализа за резултатите от периодичните медицински прегледи, го обсъждат ежегодно. След това те планират и провеждат необходимите профилактични мероприятия за подобряване на условията на труда, трудоустрояването, рационалното и диетичното хранене, отдиха, физкултурата, спорта, туризма и др. за работещите в предприятието.
Раздел III.
ОРГАНИЗАЦИЯ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПЕРИОДИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ НА РАБОТЕЩИТЕ ПРИ ВРЕДНИ ЗА ЗДРАВЕТО УСЛОВИЯ НА ТРУД (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 102 ОТ 1994 Г.)
Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Задължителните периодични медицински прегледи на работещите при вредни за здравето условия на труд имат за цел системното наблюдение на здравното състояние на тези групи работници и служители за ранно откриване на професионални увреждания и общи заболявания.
(2) Честотата на тези прегледи се определя от ХЕИ съобразно степента на потенциалния здравен риск на конкретните работни места съгласно Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена от МТСГ и МЗ и утвърдена с ПМС № 169 от 28.VIII.1991 г., както следва: първа степен – на 3 години; втора степен – на 2 години; трета степен – на 1 година; четвърта степен – на 6 месеца.
(3) Хигиенно-епидемиологичният институт може да изисква провеждането на профилактични прегледи и извън указаните в ал. 2 срокове при наличие на данни за подостровъздействие на факторите на работната среда.
Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Задължителните периодични медицински прегледи на работещите при вредни за здравето условия на труд се извършват от държавни и общински здравни заведения по месторабота съвместно с ХЕИ по договор с работодателя.
(2) Когато няма медицинско обслужване по месторабота, прегледите се извършват от държавни, общински, частни и кооперативни здравни заведения съвместно с ХЕИ по договор с работодателя.
(3) Високо специализирани и профилирани в областта на професионалната патология прегледи и изследвания на работниците и служителите в обекти с национално значение, както и такива с особено опасни за здравето условия на труд се извършват от клиниките по професионални заболявания към ВМИ в страната, респ. Секцията по професионални заболявания при ДИБ “Св. Иван Рилски” съвместно с Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене и ХЕИ.
(4) (Отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Ежегодно работодателите съвместно с ХЕИ и лекарите, обслужващи предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите по месторабота, определят работниците и служителите, подлежащи на задължителни периодични медицински прегледи в съответствие с ал. 2 на чл. 17, като посочват цеховете и професиите и дават характеристика на неблагоприятните фактори, във връзка с които се провеждат тези прегледи.
(2) Работодателите изготвят списъци по цехове на работниците и служителите, подлежащи на прегледи по ал. 1, в които посочват трите имена, длъжност, възраст, пол, общия трудов стаж и трудовия стаж при конкретните условия на труд и осигуряват навременното им явяване. Списъците се представят на съответното здравно заведение, което ще извърши прегледите, и на съответната ХЕИ.
(3) Въз основа на представените списъци по ал. 2 и характеристиката на условията на труд ръководителите на здравните заведения съвместно с директора на съответната ХЕИ определят ръководителя и членовете на екипа от специалисти, които ще извършат прегледите, и утвърждават работния план за прегледите и необходимите изследвания съгласно списъците по приложения № 2 и 3, копие от който се изпраща на работодателя.
Чл. 20. (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Чл. 21. (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Прегледите се извършват в пригодени за целта помещения в предприятието или в здравното заведение, когато естеството на прегледите и необходимите изследвания налагат това.
(2) При необходимост от допълнителни консултации и изследвания работникът или служителят се насочва към съответните специализирани кабинети и лаборатории на здравното заведение.
Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г., предишен текст на ал. 1 – ДВ, бр. 78 от 2005 г.) Здравните заведения могат да привличат по необходимост специалисти от клиниките по професионални заболявания към ВМИ в страната, Секцията по професионални заболявания към ДИБ “Св.Иван Рилски” и Националния център по хигиена, медицинска екология и хранене за оказване на методично ръководство и практическа помощ при провеждането на прегледите.
(Ал. 2 отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 24. (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Преди започване на прегледите специалистът по хигиена на труда от ХЕИ и завеждащият профпатологичния кабинет запознават медицинския екип с особеностите на производството и конкретните условия на труд, при които работят работниците и служителите, подлежащи на задължителен периодичен преглед, както и с очакваните професионални увреждания на здравето.
Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Задължителните физиологични и токсикологични изследвания за оценка на биологичната експозиция се извършват преди прегледите и резултатите им се предоставят на медицинския екип.
(2) (Отм., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 78 от 2005 г.) Резултатите от прегледите и извършените изследвания се нанасят в карти за извършен профилактичен преглед по приложение № 7, който след обработка на данните и изготвянето на анализа на прегледите се съхранява от работодателя.
Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) Задължителните периодични медицински прегледи на работещите в контакт с вредни за здравето условия на труд се извършват и в работно време.
Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) Болните със съмнение за професионално заболяване се насочват за диагностично уточняване към районния кабинет по професионални заболявания или клиниките по професионални заболявания към ВМИ, респ. Секцията по професионални заболявания при ДИБ “Св. Иван Рилски.
Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) В срок 1 месец след завършване на прегледите и извършването на допълнителните консултации и изследвания ръководителят на медицинския екип съвместно със специалиста по хигиена на труда от ХЕИ, завеждащия кабинета по професионални заболявания и лекаря, обслужващ предприятието или здравното заведение, което ще извърши прегледите по месторабота, ако има такъв, обобщават и анализират резултатите от прегледите.
(2) Анализът по ал. 1 обхваща:
1. характеристика на условията на труд в предприятието и неговите поделения, които са обхванати с прегледите;
2. обобщено сведение за резултатите от прегледите съгласно приложение № 8;
3. брой на лицата с отклонение в тестовете за биологична експозиция;
4. цехове и професионални групи работници и служители, които се характеризират с най-влошено здравно състояние, водещите заболявания и тяхната връзка с условията на труд;
5. брой на работниците със съмнение за професионално заболяване, насочени към ДК;
6. брой на работниците, насочени за трудоустрояване;
7. обща оценка на здравното състояние на работниците и служителите в предприятието;
8. препоръки за подобряването му – диспансеризация, трудоустрояване, профилакториално и балнеосанаториално лечение, диетично хранене, оптимизиране на условията на труд и др., които могат да се включват в колективния трудов договор на предприятието.
(3) Анализът по ал. 2 се представя на работодателя, директора на ХЕИ и ръководителя на здравното заведение, извършило прегледите.
(4) Обобщеното сведение за резултатите от прегледите (приложение № 8) се изпраща в съответния регионален център за здравна информация.
(5) (Отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
Чл. 30. (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Чл. 31. (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Раздел IV.
АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕДЕНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ НА РАБОТНИЦИТЕ
Чл. 32. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Ежегодно до 30 март РЦЗИ:
1. обобщава данните за извършените периодични медицински прегледи на работещите при вредни за здравето условия на труд по отрасли и попълва сведение съгласно приложение № 9, което се изпраща в Националния център за здравна информация;
2. съвместно с ХЕИ изготвя анализи на извършените прегледи по общини, които се изпращат на техните кметове и се обсъждат на сесиите на общинските съвети.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.)
(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 78 от 2005 г.) Националният център за здравна информация съвместно с НЦХМЕХ и Секцията по професионални заболявания при ДИБ “Св. Иван Рилски” изготвя информация за здравното състояние на работниците общо за страната и по отрасли, която се представя в Министерството на здравеопазването в срок до 1 юни.
Чл. 33. (1) Управленията народно здраве при ОНС (СНС) съвместно с ХЕИ разработват анализ за проведените през изтеклата година периодични медицински прегледи на работниците от окръга в два раздела:
1. периодични медицински прегледи на работниците, подлежащи на обхващане по раздел II;
2. периодични медицински прегледи на работниците, подлежащи на обхващане по раздел III.
(2) Анализът се обсъжда на разширено съвещание с ръководствата на здравните заведения и с представители на ИК на ОНС (СНС), ОС на БПС, ОУСО и на предприятията в срок до 20 март на следващата година.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (1) Общи медицински противопоказания, изключващи постъпването на работа в производства, където работниците са подложени на въздействието на неблагоприятни производствени фактори (токсични вещества, прах, радиация и др.), са всички форми на активна туберкулоза, бременност и период на лактация.
(2) Боледуващите от активна туберкулоза:
1. не се допускат на работа в заведения и институти, в които се отглеждат, възпитават, обучават или лекуват деца, и в предприятия за производство, приготовление, съхраняване, разпределение и продажба на хранителни или питейни продукти;
2. не се допускат да упражняват следните професии: лекари, стоматолози, средни и младши медицински работници, бръснари, теляци, домашни помощници, както и професии в ежедневен контакт с голям брой хора: кондуктори, влакови контрольори, билетопродавачи, библиотекари, личен състав и др.
§ 2. Навсякъде в приложение № 4 към наредбата:
1. под “органични заболявания на централната нервна система” да се разбират и органични психотични състояния, като сенилни и пресенилни психози, психози при наркомании и др., както и умерена, тежка и дълбока олигофрения и епилепсия;
2. под “психични заболявания” да се разбират психози (шизофрения, афективни психози и параноидни състояния), които са в декомпенсирано състояние, без трайни ремисии и възможност за добра социална адаптация в условията на трудовия колектив и производството;
3. под “наркомании” да се разбират синдром на алкохолна зависимост (хроничен алкохолизъм) и наркотична зависимост (неалкохолни наркомани), когато са налице изразена зависимост и промяна на личността.
§ 3. Противопоказания за постъпване на работа са неврозите и психопатиите, когато има изразени психични нарушения, повлияващи трайно на поведението на болните.
§ 4. Всички работници, заети в постоянни ремонтно-монтажни работи в цехове и производства, свързани с производството и прилагането на токсични вещества, подлежат на преглед в срока, предвиден за постоянно работещите с тези вещества, съгласно списъка (приложение № 2).
§ 5. Лицата, заети на работа с прилагане на нововнедрявани в производството токсични вещества, съгласувано с органите на държавния санитарен контрол и местните профсъюзни органи се преглеждат не по-малко от един път на 12 месеца преди уточняването на постоянни срокове за освидетелствуване.
§ 6. Лицата, работещи в производства и професии, при които е възможно по-късно развитие или прогресиране на професионални заболявания (контакт с берилий, кварц и други прахово-радиоактивни и канцерогенни вещества), след прекратяване на работа с тези вещества подлежат на периодични медицински прегледи по месторабота или по местоживеене не по-рядко от един път в годината.
§ 7. Органите на ХЕИ решават необходимостта от допълнителен медицински преглед за лицата, заети в производства, за които периодичните медицински прегледи са предвидени един път на 24 месеца, при нарушаване на санитарно-хигиенните норми в тези производства.
§ 8. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) (1) Думите “предприятие”, “работодател” и “работно място” имат смисъла по § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
(2) По смисъла на тази наредба “вредни за здравето условия на труд” означава работа с физически или химически канцерогени и индустриални процеси с висок канцерогенен риск за хора, силикозоопасни прахове или работа при такива параметри на работната среда и трудовия процес, които се отклоняват от установените норми и изисквания и създават увеличен риск от заболявания при експозиция в рамките на максималния трудов стаж.
§ 9. (Зал. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.)
Заключителни разпоредби
§ 10. Наредбата се издава на основание чл. 287 от Кодекса на труда.
§ 11. Тази наредба отменя Наредба № 14 на МНЗ и ЦС на БПС за предварителните и периодичните медицински прегледи на работниците и служителите (обн. ДВ, бр. 21 и 22 от 1983 г., изм., бр. 39 от 1983 г.).
§ 12. Работник, който не се яви на периодичен медицински преглед и изследване, след като му е било съобщено срещу подпис за това, носи административнонаказателна отговорност по чл. 97 от Закона за народното здраве. Същата отговорност носят и длъжностните лица, които са възпрепятствували работници да се явят на периодичен медицински преглед и изследване.
§ 13. (Изм. – ДВ, бр. 102 от 1994 г.) Контролът по изпълнението на наредбата се възлага на РЦЗИ и на ХЕИ.
§ 14. Наредбата е съгласувана с Централния съвет на Българските професионални съюзи и с Комитета по труда и социалното дело.
§ 15. Приложенията към наредбата са част от нея и ще бъдат отпечатани в Служебния бюлетин на МНЗ през 1987 г.
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 3 НА МИНИСТЕРСТВОТО НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНИ И ПЕРИОДИЧНИ МЕДИЦИНСКИ ПРЕГЛЕДИ НА РАБОТНИЦИТЕ
(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 1994 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 20. Навсякъде в текста на наредбата думите “административните и профсъюзните ръководства” се заменят с думата “работодателите”, а след думите “лекарят, обслужващ предприятието” се добавят думите “или здравното заведение, което ще извърши прегледите”.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
